Знаете ли как се казва шефът на „Гугъл“? А ако случайно сте чували името му, позната ли ви е неговата история?

Обикновено най-големите играчи в технологичния свят, които определят измеренията на настоящето, имат своите разпознаваеми обществени лица. Понякога те се превръщат в крайно отрицателни медийни образи (Бил, извинявай, ако четеш това), в суперзвезди (Стийв, ще е много яко, ако четеш това), а понякога събират в себе си и двете (Елон, знам, че не четеш, няма ни в туитър).

Единственото изключение е „Гугъл“. Създателите на платформата Лари Пейдж и Сергей Брин също не бяха особено предразположени към медийна слава. А днешният им наследник направо е непознат за медиите. И това някак се вписва точно в имиджа на компанията, която успява да завладява огромни пазари и поле за внимание, без да се натрапва чак толкова агресивно. Докато не спира да увеличава и влиянието си, и данните, които трупа за потребителите. И, разбира се, удобствата, които ни създава благодарение на тези данни.

Ако някой може да въплъти „Гугъл“ в образа си, това е днешният лидер на компанията Сундар Пичай.

Пич, ай!

Той израства далеч от лукса. За първи път има редовен достъп до компютър едва след като заминава за магистратура в САЩ. Дръзко се катери по стълбицата, докато застава начело на една от най-големите компании на днешния ден. В същото време успява да стои встрани от светлината на прожекторите и вниманието, което имат колегите му.

Пред медиите говори рядко, а още по-рядко – така, че да се запомни (само една негова кратка реч често се цитира онлайн, ще я оставим за десерт).

Сундарараян Пичай е роден точно преди 50 години, на 10 юни 1972-а в столицата на щата Тамил Наду – Мадрас, която днес носи името Ченай.

Семейството не е от най-бедните, защото баща му е електроинженер в британска компания, а майка му работи като стенограф. Но живеят в скромно жилище, с брат му спят в хола.

Голям празник е, когато успяват да си купят хладилник. А щом се сдобиват с телефон, те са първите в квартала с този лукс и много съседи идват да звънят от дома им. Това е и първият сигнал, който хлапето забелязва, за това колко са важни вече технологиите.

Шантарам

Те го влекат от малък, макар и компютрите да са само мечта. Впечатляваща по това време е паметта му, способен е да запомня светкавично телефонни номера и служи като своеобразен указател за съседите си.

Затова си върви естествено по житейския път и става инженер… Не, не софтуерен. Към софтуера ще го отведе едва неочакваната и съдбовна среща с „Гугъл“.

Завършва металургия през 1995-а, отличава се с успеха си и заминава за магистратура в Станфорд. Отново насоката му е инженерство и материалознание. В САЩ му харесва и решава да остане там.

Интересно е, че получава покана директно за докторска програма в Станфорд, но я отказва. Предпочита няколко години да работи като продуктов мениджър в компания, произвеждаща полупроводници в Силиконовата долина.

После рязко сменя посоката и завършва магистратура по бизнес администрация в Университета на Пенсилвания. Следващите няколко години работи в мениджмънта на голямата консултантска компания „Маккинзи“, преди да дойде време да стигне до днешния си работодател. Дотогава обаче е натрупал доста сериозен опит в мениджмънта, сформирането на екипи, наблюдавал е работните процеси отблизо.

Сундар божи

Дотук нищо особено, хлапе, което си върви по пътя на живота с умерено количество амбиция, без да парадира или по нещо да личи, че му предстои да стане лидер на една от най-големите световни компании, при това много скоро.

Напредва бавно и тихо, някак типично за културата, от която идва. Точно толкова спокойно, без драматични обрати, без зашеметяваща лична история, вдъхновяващи цитати, невероятни срещи…

И така до 2015-а. От няколко години той е във висшия мениджмънт на „Гугъл“. Компанията обявява, че предстои сериозна реорганизация. Ще бъде създадена фирма – майка на има „Алфабет“, а „Гугъл“ ще се отдели като дъщерна компания. Начело на „Алфабет“ застава Лари Пейдж, а за главен изпълнителен директор на „Гугъл“ е избран днешният ни герой.

Той очевидно се справя доста добре на поста си, след като през декември 2019-а заменя Пейдж и като изпълнителен директор на компанията майка. Доста впечатляваща кариера, нали?

Как ли излита във висините момчето от Ченай? Какви поуки можем да вземем от пътя му? Дали е невероятен като инженер, като мениджър, като визионер, та се озовава начело на един от световните гиганти?

Интелектуално смирение

Първото му интервю за работа в „Гугъл“ се пада на… първи април. Една от първите теми, към които се насочва разговорът, е бъдещият голям проект на компанията „Гугъл мейл“, който планира да промени завинаги начина, по който се осъществява имейл комуникацията. Пичай обаче не е чувал за проекта, решава, че това е първоаприлска шега. Отвръща, че такава програма не може да съществува, нека не му се подиграват.

Бъдещите му работодатели обаче знаят какво търсят, описват го с определението „кандидатът на интелектуалното смирение“.

Първата му работа в „Гугъл“ е начело на продуктовия мениджмънт и развитието, постъпва през 2004-а. Компанията е в зората на днешната си слава, той определено има късмета да попадне на точното място в перфектното време.

Което по никакъв начин не омаловажава уменията, демонстрирани през следващите години. Докато „Гугъл“ се издига стремглаво, създавайки до голяма степен днешния онлайн свят и рисувайки утрешния.

Сундар с министър-председателя на Индия Нарендра Моди

Моят приятел, браузърът

Сундар е имал късмета да се окаже в епицентъра на тихата революция. Първата му задача е да управлява разработката на Google Toolbar – удобната добавка към модерните тогава браузъри Internet Explorer и Firefox, с която да си търсиш информация в мрежата.

После тихомълком се появи алтернативата им, някакъв странен конкурент. 2008-а е годината, когато дойде Chrome – браузърът на „Гугъл“, който се превърна в стандарт и до днес владее огромна част от пазара. Задава концепциите в технологичен план и утвърди фирмата като огромен фактор в още една онлайн област. Той до голяма степен е отговорен за монополната позиция на компанията в толкова много посоки. Благодарение на него „Гугъл“ не е просто търсачка, а цяла екосистема, която прави възможен и днешния интернет. Едва с идването му апликациите бяха заменени от уеб приложенията, които днес ползваме за всичко.

Пичай е пряко ангажиран с работата по браузъра, който бързо се превръща в хит. Той силно настоява за идеята и се бори сериозно, докато тя бъде осъществена. По това време отговаря директно и за разработването на продукти като Google Search, Maps, Play, Gmail и Workspace.

Бъди промяната, която желаеш

Очевидно не е случайно, че през същата година нашият герой става мениджър по продуктовото развитие, вече му се налага да се показва и пред медиите.

После върви сигурно нагоре, през 2012-а е издигнат като старши мениджър, а 2 години по-късно застава начело на екипа, който отговаря едновременно за развитието на технологиите на „Гугъл“ и на операционната система Android.

Колко добре се справя с тези си задачи, също е лесно да преценим. Днес Android е безусловният стандарт в операционните системи за мобилни телефони и други устройства извън света на „Епъл“, а „Гугъл“ доминира безпрекословно във всичките си важни направления. Върви тихо и бавно напред. Компанията опита да се намеси в социалните мрежи, после усети, че не е в това силата ѝ и проектът „Гугъл+“ замина в небитието.

Същевременно не спира да се развива в нови пазари, като запазва силата си там, където е безусловна. Надали в обозримото бъдеще ще има търсачка, която по някакъв начин да я доближи.

Карма

„Гугъл“ роди цяла професия – оптимизирането за търсачки, което знаем като SEO, спокойно може да се нарече „оптимизиране за „Гугъл“. Цялостната екосистема е устойчива, многопластова и не толкова натрапчива в общественото пространство, колкото големите ѝ конкуренти.

Дали тук някъде не откриваме и голямата следа на скучния за медийния интерес човек начело на компанията? Дали не е редно да потърсим и типичните черти на народа му, на културата му, на тихата сила, с която Ганди показа, че понякога войните се печелят много по-убедително, ако оръжието го няма?

Простете лирическото отклонение, време е за проза. И за още няколко щрихи за разликата между Сундар и другите силни образи, за които става дума.

Основната е, че той е служител, а не собственик на компания. Да, позицията на главен изпълнителен директор определено е свързана с основната отговорност, затова и най-често сме свикнали да виждаме в тази роля същите хора, които контролират и голяма част от собствеността. Сундар Пичай е просто наемен служител с доста впечатляващи доходи.

Нирвана

През 2020-а годишната му заплата е била 2 милиона долара, като е получил още около 5 милиона под формата на бонуси. Днес се смята, че богатството му е около 600 милиона долара (около половината от тях са акции в „Алфабет“). Това го прави не само един от най-добре платените шефове на компании, но и един от най-богатите хора, които не разчитат на своя собственост.

В този смисъл, за разлика от колегите си, той не създава свое начинание. Брин, Пейдж и последвалият ги начело Ерик Шмит са успели да издигнат университетския проект до нивото на една от най-успешните компании на планетата. Но пък Сундар определено повдига летвата още по-високо, което често се оказва по-трудната част от пътя. През 2021-а, в разгара на пандемията, „Гугъл“ премина изумителното ниво от 2 трилиона долара пазарна капитализация.

Неслучайно успехите му начело са оценени. Показателно е, че на няколко пъти е канен да заеме водещите позиции в „Туитър“ и „Майкрософт“. И все пак, настоящите му работодатели успяват да си запазят услугите му.

Сидхарта

Днес една от големите теми за Google е изкуственият интелект. Чрез звеното си Google AI (чието създаване беше обявено през 2017 г. от Пичай) и, разбира се, огромния проект DeepMind, компанията създава някои от най-впечатляващите (и същевременно донякъде плашещи) разработки в това направление.

За разлика от колегата си във „Фейсбук“, Сундар не се вълнува толкова от бъдещето на метавселената, колкото именно от изкуствения интелект. Казва, че вижда бъдещето на компанията там, където и днес тя е най-силна – в търсенето и разпространяването на информация от различен тип. Според него алгоритмите ще ни заменят във все повече посоки, това „ще има по-голям принос в сравнение с всички останали пробиви в историята. ИИ може да направи хората по-продуктивни, отколкото някога сме си представяли, че е възможно“.

Понякога решенията му изглеждат леко необясними. За тази година например са планирани 9,5 милиарда долара инвестиции в нови офиси и центрове за данни. Пичай е убеден, че само работейки заедно поне част от времето, хората могат да бъдат истински ефективни.

Същевременно обещава всички имоти на компанията да бъдат въглеродно неутрални до 2030-а.

Индийско орехче

„Може би има неща, свързани с технологиите, които ви разочароват и други, които пък ви правят нетърпеливи“, каза миналата година той в реч пред завършващи студенти. „Не губете това нетърпение. То ще подготви следващата технологична революция и ще ви позволи да създадете неща, за които моето поколение дори и не можеше да мечтае“.

Малко като при Луис Армстронг, какво ще кажете? В крайна сметка той определено не е и класическият сухар от офиса, няма как да е така, след като успява да увлича и управлява подчинените си… които са 135 хиляди души, пръснати по цял свят (интересния разказ на Минко Гечев, част от екипа на „Гугъл“, разработващ платформата Angular, четете тук).

„Сундар има невероятното умение да види какво се задава и да мобилизира екипите, що се отнася до наистина важните неща“, казва за него работодателят му Лари Пейдж.

Шефът на „Гугъл“ е женен за ученическата си любов, имат момче и момиче. Обича да чете английски класици, да гледа „Приятели“ и… боливудски филми. Пада си по футбола, фен е на Меси и „Барселона“. И, разбира се, както е типично за страната му – по крикета.

Панчатантра

Както обещахме, преди да се разделим, му даваме думата за речта, с която най-силно привлече вниманието. Става, казва я за определените 60 секунди и тя определено си струва да се помни.

И така, нашият герой казва следното:

„Представете си, че животът е игра от 5 топки, с които жонглирате във въздуха, опитвайки се да ги задържите да не паднат. Едната от тях е гумена, а всички останали са стъклени.

Петте топки са: работа, семейство, здраве, приятели, душа.

Не след дълго ще осъзнаете, че работата е гумената топка. Винаги, когато падне, тя ще отскочи отново, докато останалите топки са от стъкло. Ако някоя от тях падне, тя няма как да се върне в предишната си форма.

Или ще бъде повредена, натъртена или напукана. Дори може да се разпилее на парчета.

Трябва да сте наясно с това и да се стремите да я запазите.

Управлявайте ефективно работата си през работното време, бъдете искрени, отделете необходимото време на семейството и приятелите си, починете си подобаващо и се погрижете за здравето си. Ако се случи нещо с вас, няма да е лесно да се върнете такива, каквито сте били първоначално…“